За ползата да си мъдрец
(из цикъла "Вицове в рими")
Вървеше по агората Сократ
потънал в мисли. Някакъв познат
внезапно до мъдреца приближи се
и каза му; „Потънал си във мисли,
Сократе, виждам аз, но важна вест
за тебе нося…” „Може, но през тест
от три въпроса трябва да преминеш
преди да ми я кажеш. Отвърни ми,
ти можеш ли съзнателно пред мене
да гарантираш, че е вярна!” „Не, но…”
„Дааа… лошо! Значи, ти държиш
невярно нещо с мен да споделиш!
На втория от трите ми въпроса
сега отговори… Вестта ти носи
за мене радост или е горчива?”
„По-скоро лоша!” – каза колебливо
познатият. „Дааа…! Значи искаш ти
невярна лоша вест да ми съобщиш!
Последен тест: полезна ли е тази
горчива вест?” „Така, като го каза
май не е, мисля…” Мъдрият Сократ
глава поклати. „Друже мой познат,
та чуй се само… идваш ти при мен,
прекъсваш моя размисъл вглъбен
и искаш да ми кажеш вест, която
дали е вярна нямаш си понятие,
при туй е лоша и е безполезна!
Не ми я казвай!” След това излезна
мъдрецът от агората. Сократ
за сетен път така пред този свят
доказа, че е мъдър, но, уви!
пропусна да научи (се ла ви,
така съдбата си играе с нас!),
че спи Платон с жена му в този час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
