24.10.2009 г., 0:09 ч.

За последно 

  Поезия
465 0 0

Ела,

нека заедно да помълчим,

преди окончателната ни раздяла.

Сега

нека за ръце се подържим

миг

и после те оставям.

 

Ела,

може да изпушим по една цигара,

замислени, заслушани в тишината,

защото знае се - последна вечер ни остава

и пътищата ни разделя ги съдбата.

 

Ела,

мисли каквото искаш, но ела!

Имам нужда от последно сбогом

и после ще си тръгна пак сама,

макар да искам да съм с тебе, много.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??