Ела,
нека заедно да помълчим,
преди окончателната ни раздяла.
Сега
нека за ръце се подържим
миг
и после те оставям.
Ела,
може да изпушим по една цигара,
замислени, заслушани в тишината,
защото знае се - последна вечер ни остава
и пътищата ни разделя ги съдбата.
Ела,
мисли каквото искаш, но ела!
Имам нужда от последно сбогом
и после ще си тръгна пак сама,
макар да искам да съм с тебе, много.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados