Oct 24, 2009, 12:09 AM

За последно

  Poetry
604 0 0

Ела,

нека заедно да помълчим,

преди окончателната ни раздяла.

Сега

нека за ръце се подържим

миг

и после те оставям.

 

Ела,

може да изпушим по една цигара,

замислени, заслушани в тишината,

защото знае се - последна вечер ни остава

и пътищата ни разделя ги съдбата.

 

Ела,

мисли каквото искаш, но ела!

Имам нужда от последно сбогом

и после ще си тръгна пак сама,

макар да искам да съм с тебе, много.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...