За последно

ЗА ПОСЛЕДНО

Аз зная, прекалих във всичко.

Срамувам се тъй много от това.

И как да те погледна в очите?

И как пред тебе да стоя?

Виновна съм за това, че те обичам!

Виновна съм за това, че те желая!

Но как да го отричам - пред себе си, не зная!

Как мога да забравя всичко?

То беше хубаво, нали?

Как мога да забравя тебе?

Ти сбъдна моите мечти!

Как мога на сърцето си да кажа

да бяга то от теб сега?

Аз мога само да ти кажа - това е любовта!

Загубих те, това ме ужасява!

За мен си най-прекрасният човек!

Една мечта душата ми изгаря!

И търся те навсякъде край мен!

Сълзи в очите ми напират.

Не си виновен, не тъжи!

Не мога да се справя... В мен живееш ти!

Аз искам да те има! Не мога миг без теб!

Но как да го постигна! Далеч си ти от мен!

Не ми е нужно много...

Само да те зърна... Само миг!

Душата ми да сгрееш! Ще чакам този миг!

На мен ми стига само да зная, че си добре!

Неизвестността ме натъжава.

Страхувам се... Страхувам се без теб!

Разбирам всичко, всичко ми е ясно!

Не търся невъзможните неща!

Аз искам само да спечеля

приятелската ти добра ръка!

За мен това е много! За мен това е всичко!

За мен приятел ти бъди!

Ще можеш ли да ми повярваш?

Повярвай в мене ти!

Да!... Казват: След любов приятелство не става.

Не вярвам на това!!!

Аз вярвам - всичко е възможно,

когато имаш си мечта!

За чувствата ми повече не ще узнаеш!

Заклевам се!... Дори и да боли!

За чувствата не се говори.

За тях можеш да усетиш - само ти!

С любовта си аз какво да правя!?!

Ако можеш, ми кажи...

Ще направя това, което ти желаеш!

За мене не мисли!!!

Но ти недей... не ме упреквай!

Това са моите мечти!... Това си ти!

И този път е за последно...

Обещавам!

Но... Може би... Може би!!!