За правилната рима – не иска даже питане,
че римата я има, когато е в душите ни.
Когато вдъхновение от смисъл сме почерпили,
когато битието си докрай не сме зачернили -
с телеца на мамона, с рушащо властолюбие,
с въздигнат над амвона език, на простолюдие.
За правилната рима – по-важно е в перото,
ритмично да пулсира сърцето, на доброто.
Ухото да не дразни с излишни празнодумия,
да е пластична, жива, а не скована мумия.
Да надарява думите с божествено съзвучие,
да резонира с чувствата ни, към благополучие.