За Приятелите
Нощта преваля, времето за кой ли път
напомня ми за отминалия ден.
Сълзи, Приятели на болка стара...
Събират своят дан.
Къде изчезнаха ,Приятелите...
тез дето аз на тях държах.
Дали видяха в тъмнината
че аз за доброто живота си пролях.
Тишина, покой, хвалба... защо?
Нима заблудата е луда... Боже.
Немирникът потъва в грях.
Сълзи и тишина... нощ е.
Камбаните отдавна не звънят
Защо, нима сме уморени
от лъжата в този Свят?
И отново тишина... Защо?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
