За продаване? – Не, емоции нямам!
Каквото можах, подарих.
Останаха онези, моите само,
които дълбоко прикрих.
Реших, че е демоде и клиширано
да споделяш и чувстваш без страх,
че да си наивен и искрен е минало
и всичко в себе си насила приспах.
Поне за сто години напред
туширах чувства, желания, спомени.
Под дебела обвивка от стомана и лед
скрих емоции силни и страстите огнени.
И в прозрачна измислица заживях балансирана,
склонила да вярвам на неверни слова,
да приемам чуждите мисли маскирани,
уродливи и съскащи като от змейска уста.
Ала не се гаси лава с изкуствени ледчета,
тлеещ вулкан току-тъй не се потушава,
не можете, вие, дребни човечета,
конците да дърпате – а и не го заслужавате.
Съдба и безвремие са безсилни, когато
се вдигне дебелата тетрална завеса
и открие след себе си маски от злато,
изкривени от злоба, декорирани с плесен.
Кухи и празни - души умъртвени
скитат безсмислено, завити в тревога.
Колко ли други като мен упоени
бяха изпили от същата дрога?
Не зная, навярно са много.
Някои явно така предпочитат.
Да скрият емоции и сила, и огън
и бавно да стъпват вместо да тичат.
Аз ли? Аз се събуждам и пречиствам отново,
излязла най-сетне от дълбоката яма,
изпила най-силната обратна отрова,
и за продаване вече емоции нямам!
© Десислава Бузова Всички права запазени