За продаване? – Не, емоции нямам!

Каквото можах, подарих.

Останаха онези, моите само,

които дълбоко прикрих.

Реших, че е демоде и клиширано

да споделяш и чувстваш без страх,

че да си наивен и искрен е минало

и всичко в себе си насила приспах.

Поне за сто години напред

туширах чувства, желания, спомени.

Под дебела обвивка от стомана и лед

скрих емоции силни и страстите огнени.

И в прозрачна измислица заживях балансирана,

склонила да вярвам на неверни слова,

да приемам чуждите мисли маскирани,

уродливи и съскащи като от змейска уста.

Ала не се гаси лава с изкуствени ледчета,

тлеещ вулкан току-тъй не се потушава,

не можете, вие, дребни човечета,

конците да дърпате – а и не го заслужавате.

Съдба и безвремие са безсилни, когато

се вдигне дебелата тетрална завеса

и открие след себе си маски от злато,

изкривени от злоба, декорирани с плесен.

Кухи и празни - души умъртвени

скитат безсмислено, завити в тревога.

Колко ли други като мен упоени

бяха изпили от същата дрога?

Не зная, навярно са много.

Някои явно така предпочитат.

Да скрият емоции и сила, и огън

и бавно да стъпват вместо да тичат.

Аз ли? Аз се събуждам и пречиствам отново,

излязла най-сетне от дълбоката яма,

изпила най-силната обратна отрова,

и за продаване вече емоции нямам!