Моя първа любов!
Мой пръв любовен трепет в сърцето!
Потъвам в спомени за теб... и ето -
Те далеч назад във времето ме връщат
и мигове любовни отново в мен възкръсват.
Тогава, когато за пръв път те видях,
от хубостта ти направо онемях...
Исках да ти кажа нещо, но не можах...
Само омаян поглед в тебе впил,
гледах образа ти чаровно мил.
Спомням си срещите ни в парка, под звездите,
как се молехме да ни се сбъднат мечтите!
Прегърнати задъхано как с теб се целувахме
и сякаш въздуха около нас с любов изпълвахме!
Първите любовни клетви тогава изрекохме
и във вярност до смъртта си се врекохме...
Но не по наша вина, а на твоите родители,
останаха несбъднати мечтите ни!
Казваха ни, че невъзможно е да има
любов между българката и циганина.
Озлобени крещяха: Или се разделете,
или проклети бъдете - Умрете!
Колко мъка и страдание донесе любовта ни.
След раздялата ти посегна на живота си -
А аз и до днес нося болка в душата си -
тогава от болка проклинах съдбата си!
Сега, когато толкова време е минало,
разбирам, че то болката ми не е и лекувало.
Тази болка още изгаря в душата ми,
щом ме върнат при теб незабравимите спомени!
1987 г.
© Михаил Ангелов Всички права запазени