9.07.2008 г., 22:32

За радост или беда

770 0 15

Изпреварих всички събития,

изписвайки всяко във стих,

сетивата ми будни предричаха

края на една невъзможна любов.

Тръгнах си, още преди да пристигна,

скрита в сянката на белия лист.

По пътя ми нямаше светла пътека,

само мастилени многоточия

и безумни въпроси, очертани в контур.

Не успях да пристигна в очите ти,

вярата в твоето "Обичам те"

по пътя се разпиля.

Тъй със теб безпаметни си останахме,

кой знае, за радост или беда.

Само стиховете не са безименни,

не броя колко са вече на брой.

Сантиментално ги препрочитам,

защото ти някога бе моят герой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...