9 jul 2008, 22:32

За радост или беда

771 0 15

Изпреварих всички събития,

изписвайки всяко във стих,

сетивата ми будни предричаха

края на една невъзможна любов.

Тръгнах си, още преди да пристигна,

скрита в сянката на белия лист.

По пътя ми нямаше светла пътека,

само мастилени многоточия

и безумни въпроси, очертани в контур.

Не успях да пристигна в очите ти,

вярата в твоето "Обичам те"

по пътя се разпиля.

Тъй със теб безпаметни си останахме,

кой знае, за радост или беда.

Само стиховете не са безименни,

не броя колко са вече на брой.

Сантиментално ги препрочитам,

защото ти някога бе моят герой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...