9 июл. 2008 г., 22:32

За радост или беда

772 0 15

Изпреварих всички събития,

изписвайки всяко във стих,

сетивата ми будни предричаха

края на една невъзможна любов.

Тръгнах си, още преди да пристигна,

скрита в сянката на белия лист.

По пътя ми нямаше светла пътека,

само мастилени многоточия

и безумни въпроси, очертани в контур.

Не успях да пристигна в очите ти,

вярата в твоето "Обичам те"

по пътя се разпиля.

Тъй със теб безпаметни си останахме,

кой знае, за радост или беда.

Само стиховете не са безименни,

не броя колко са вече на брой.

Сантиментално ги препрочитам,

защото ти някога бе моят герой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....