За римите – нагарчащи от сол
За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ,
а милостта – кобила костелива.
Сред живи мъртъвци и кален дъжд,
на този свят дъга не му отива.
А иначе възпяваме любов
и онзи рай с отворените двери...
Виж, просякиня в този свят суров,
в очите на сираците трепери.
И вярата ни е ненужен шум,
заучени слова отци повтарят...
Дори да имаш сто и две наум,
накрая май все дявол е кръчмарят.
Надеждата? Едничка не е мит,
една звезда поетът чака – ярка,
от подлости и болки сит, пресит,
кове по нея кривата си мярка.
И нека да говорят: Той е луд,
обича, вярва, даже се надява...
Да, той е вашият вселенски шут,
от него и смъртта се побоява...
А утре, щом си тръгне сам и гол,
на думи ще сте мили, много мили...
За римите – нагарчащи от сол,
ще кажете: И жлъч би подсладили...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
