12.11.2008 г., 7:09

За ризите, и ближните

902 0 17
Съблякох и последната си риза...
Свалих я само от гърба си.
Останах гола, до наивност,
а ризата - подарих я,
на ближния.
Той имаше нужда от нея.
А на мене... ми беше излишна.
И  без това,
богата бях със нея.
(Затуй ми завидяха, може би?!)
Сега съм бедна, останах
само по сетивност...
А иде зима. И дали ще е студена?!
Как ще оцелея?
Но. Нали съм свикнала,
родена в огън, и живяла в бури...
Така, по голи чувства ще премина.
Не ми е нужно нищо,
което да тежи, излишно.
Ще бъда само себе си,
по-силна съм от всеки път.
Така ще преживея свойта зима,
а пролетта отново щом разпука,
ще си ушия нова риза от... коприва.
И пак ще се надигна, от земята,
смело. И по-богата,
с няколко надежди,
в повече.
... За него, ближния,
ще имам нова риза,
за... събличане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...