За ризите, и ближните
Съблякох и последната си риза...
Свалих я само от гърба си.
Останах гола, до наивност,
а ризата - подарих я,
на ближния.
Той имаше нужда от нея.
А на мене... ми беше излишна.
И без това,
богата бях със нея.
(Затуй ми завидяха, може би?!)
Сега съм бедна, останах
само по сетивност...
А иде зима. И дали ще е студена?!
Как ще оцелея?
Но. Нали съм свикнала,
родена в огън, и живяла в бури...
Така, по голи чувства ще премина.
Не ми е нужно нищо,
което да тежи, излишно.
Ще бъда само себе си,
по-силна съм от всеки път.
Така ще преживея свойта зима,
а пролетта отново щом разпука,
ще си ушия нова риза от... коприва.
И пак ще се надигна, от земята,
смело. И по-богата,
с няколко надежди,
в повече.
... За него, ближния,
ще имам нова риза,
за... събличане.
Свалих я само от гърба си.
Останах гола, до наивност,
а ризата - подарих я,
на ближния.
Той имаше нужда от нея.
А на мене... ми беше излишна.
И без това,
богата бях със нея.
(Затуй ми завидяха, може би?!)
Сега съм бедна, останах
само по сетивност...
А иде зима. И дали ще е студена?!
Как ще оцелея?
Но. Нали съм свикнала,
родена в огън, и живяла в бури...
Така, по голи чувства ще премина.
Не ми е нужно нищо,
което да тежи, излишно.
Ще бъда само себе си,
по-силна съм от всеки път.
Така ще преживея свойта зима,
а пролетта отново щом разпука,
ще си ушия нова риза от... коприва.
И пак ще се надигна, от земята,
смело. И по-богата,
с няколко надежди,
в повече.
... За него, ближния,
ще имам нова риза,
за... събличане.
© Нели All rights reserved.
