За самотните момичета

9.05.2020 г., 6:46 ч.

Поезия

392 0 1

Тя ухае на пролетна виелица,

на стихийност

и непредвидимост.

Окършва клоните по пътя си,

без да има сигурна

посока на метежност.

С вид на ненадейност

има навик

да е неочаквана

и обноски на нежелана.

Оплаква се единствено от себе си,

когато няма нищо за рушене…

Обичала е безкомпромисно,

колкото завинаги,

но не,

когото трябва…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.