За самотните момичета
919
0
1
Тя ухае на пролетна виелица,
на стихийност
и непредвидимост.
Окършва клоните по пътя си,
без да има сигурна
посока на метежност.
С вид на ненадейност
има навик
да е неочаквана
и обноски на нежелана.
Оплаква се единствено от себе си,
когато няма нищо за рушене…
Обичала е безкомпромисно,
колкото завинаги,
но не,
когото трябва…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
