За самотните момичета
923
0
1
Тя ухае на пролетна виелица,
на стихийност
и непредвидимост.
Окършва клоните по пътя си,
без да има сигурна
посока на метежност.
С вид на ненадейност
има навик
да е неочаквана
и обноски на нежелана.
Оплаква се единствено от себе си,
когато няма нищо за рушене…
Обичала е безкомпромисно,
колкото завинаги,
но не,
когото трябва…
© Misteria Vechna All rights reserved.
