За самотните момичета

9 may 2020, 6:46

Poesía

395 0 1

Тя ухае на пролетна виелица,

на стихийност

и непредвидимост.

Окършва клоните по пътя си,

без да има сигурна

посока на метежност.

С вид на ненадейност

има навик

да е неочаквана

и обноски на нежелана.

Оплаква се единствено от себе си,

когато няма нищо за рушене…

Обичала е безкомпромисно,

колкото завинаги,

но не,

когото трябва…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.