Не искам да се сбогуваме. Мразя.
Нека по-скоро това да отмине.
Ще се чуваме, да - по празници.
Ще оредяват те с всяка година.
Ще си пишем писма, да разкажем
нещо ново, кой как я кара…
Ще се лъжем, макар и да знаем,
че всичко е същото старо.
И последният спомен ще стихне.
На парчета в мен нека се пръсне.
Изгорете след мен тези стихове.
Прочета ли ги – ти ще възкръснеш.
© Мартин Спасов Всички права запазени