Не искам да се сбогуваме. Мразя.
Нека по-скоро това да отмине.
Ще се чуваме, да - по празници.
Ще оредяват те с всяка година.
Ще си пишем писма, да разкажем
нещо ново, кой как я кара…
Ще се лъжем, макар и да знаем,
че всичко е същото старо.
И последният спомен ще стихне.
На парчета в мен нека се пръсне.
Изгорете след мен тези стихове.
Прочета ли ги – ти ще възкръснеш.
© Мартин Спасов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
