Не искам да се сбогуваме. Мразя.
Нека по-скоро това да отмине.
Ще се чуваме, да - по празници.
Ще оредяват те с всяка година.
Ще си пишем писма, да разкажем
нещо ново, кой как я кара…
Ще се лъжем, макар и да знаем,
че всичко е същото старо.
И последният спомен ще стихне.
На парчета в мен нека се пръсне.
Изгорете след мен тези стихове.
Прочета ли ги – ти ще възкръснеш.
© Мартин Спасов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
