За сенките човешки
От раждането до смъртта ти
две сенки вечно те преследват.
Едната - сянка на плътта ти
и друга - сянка на духът ти.
Не се хвали със плътска сянка,
която по земя те следва.
И прав ли си или в седянка
тя плътно все ще те преследва.
Под друга сянка ли застанеш
във трудно и горещо време,
без свойта сянка ще останеш -
тя в чуждата безлична дреме.
Когато светлината гасне,
тогава сянката се скрива.
Макар плътта ти да порасне,
зад лъч е сянката игрива.
Хвали се ти с духовна сянка
и нея хвърляй над земята.
Не се губи в душевна дрямка.
Изграждай си душата свята.
Духът не може да угасне
и облаци над него няма.
Когато той във теб порасне
и сянката ще е голяма.
Във сянката ти тъй духовна
да търсят другите утеха.
Насладата така върховна,
да бъде вечната им дреха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
