velikataniki (Николина Милева)
206 6896
9.10.2010 г., 0:59 ч.

За щастието 

  Поезия
831 0 15

Не подминавай щастие, заклевам те.

Огледай се пред мен във огледалото.

Покривай  раните, очите, мъките.

 

Не се вглъбявай, щастие, във себе си.

Прегръщай ме и във трагичното,

във празниците, делниците и тъмите ми.

 

И не увяхвай, никога, обичай ме!

Пази ме във пределите на допустимото,

извън реалността - намирай ме.

 

Не отминавай, моля те, докосвай ме,

там някъде в пространството и времето,

зад егоизма на страха си спомняй ме.

 

И не гадай, защото няма граници,

невидими са сенките на нищото,

но ме откривай там, във тях, с протягащи,

 

ръце износени и вечно тебе търсещи.

И ме мечтай, не се пази, във грешното,

човешкото и тези сенки плачещи.

..............................................................

 

Не се сбогувай с мен, приветствай ме

във мрака, самотата и неземното

и не бъди тъй сляпо, а съмнявай се

 

във всичко и във всеки, заслужава си.

Съмнявай се в човешкото и тленното,

и в себе си, понякога, необходимо е.

 

Да се съмняваш, значи да те има, вярвай ми,

в съмнението се роди и святото

и в него ти бъди, бъди завинаги.

 По чакай ме.

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??