За щастието
Не подминавай щастие, заклевам те.
Огледай се пред мен във огледалото.
Покривай раните, очите, мъките.
Не се вглъбявай, щастие, във себе си.
Прегръщай ме и във трагичното,
във празниците, делниците и тъмите ми.
И не увяхвай, никога, обичай ме!
Пази ме във пределите на допустимото,
извън реалността - намирай ме.
Не отминавай, моля те, докосвай ме,
там някъде в пространството и времето,
зад егоизма на страха си спомняй ме.
И не гадай, защото няма граници,
невидими са сенките на нищото,
но ме откривай там, във тях, с протягащи,
ръце износени и вечно тебе търсещи.
И ме мечтай, не се пази, във грешното,
човешкото и тези сенки плачещи.
..............................................................
Не се сбогувай с мен, приветствай ме
във мрака, самотата и неземното
и не бъди тъй сляпо, а съмнявай се
във всичко и във всеки, заслужава си.
Съмнявай се в човешкото и тленното,
и в себе си, понякога, необходимо е.
Да се съмняваш, значи да те има, вярвай ми,
в съмнението се роди и святото
и в него ти бъди, бъди завинаги.
По чакай ме.
© Николина Милева All rights reserved.
