velikataniki (Николина Милева)
207 6868
Oct 9, 2010, 12:59 AM

За щастието 

  Poetry
885 0 15

Не подминавай щастие, заклевам те.

Огледай се пред мен във огледалото.

Покривай  раните, очите, мъките.

 

Не се вглъбявай, щастие, във себе си.

Прегръщай ме и във трагичното,

във празниците, делниците и тъмите ми.

 

И не увяхвай, никога, обичай ме!

Пази ме във пределите на допустимото,

извън реалността - намирай ме.

 

Не отминавай, моля те, докосвай ме,

там някъде в пространството и времето,

зад егоизма на страха си спомняй ме.

 

И не гадай, защото няма граници,

невидими са сенките на нищото,

но ме откривай там, във тях, с протягащи,

 

ръце износени и вечно тебе търсещи.

И ме мечтай, не се пази, във грешното,

човешкото и тези сенки плачещи.

..............................................................

 

Не се сбогувай с мен, приветствай ме

във мрака, самотата и неземното

и не бъди тъй сляпо, а съмнявай се

 

във всичко и във всеки, заслужава си.

Съмнявай се в човешкото и тленното,

и в себе си, понякога, необходимо е.

 

Да се съмняваш, значи да те има, вярвай ми,

в съмнението се роди и святото

и в него ти бъди, бъди завинаги.

 По чакай ме.

© Николина Милева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??