10.03.2008 г., 12:04 ч.

За щастието ти... 

  Поезия » Любовна
635 0 5
За щастието ти...

Влюбихме се, но не искахме да го признаем,
че е голяма грешка знаехме добре,
да се съберем в грях безкраен
и щастието ни да умре.

Небето ни прати луна за послание
и много красиви златни звезди,
престраши се, направи ми признание
и попита: "А обичаш ли ме ти?".

Как ми се искаше да те целуна,
да те прегърна, да ти кажа "Да",
в дланите ти да потъна,
да бъда с теб до сутринта...

Как силно исках да усещам,
твоето до моето сърце,
исках го, макар и да е грешно,
да изкрещя "Обичам те"!

С мене нямаше да си щастлив,
добре, че разумът надделя -
разтреперих се, погледнах встрани
и че не те обичам изкрещях.

Болеше те и капеха сълзите... но, вярвай,
стна по-добре така,
иначе повече щеше да страдаш
и никога да не срещнеш вярно любовта.

Щастлив с друга днес минаваш,
обичам те и адски ме боли...
но някъде дълбоко в мен се радвам,
че жертвах се за щастието ти...

22.08.2006

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "но някъде дълбоко в мен се радвам,
    че жертвах се за щастието ти..."
    Нямам какво да кажа...
  • Благодаря ви, щом човек се жертва, значи наистина си струва, а и целта оправдава средствата. Това за мен е най-възвишената форма на любовта, да си готов да страдаш цял живот в името на това обичания от теб да е щастлив. Малко хора са способни на такива жертви!
  • Много тъжно, бъди много обичана, миличка!Браво за стиха
  • Стихът ти е много емоционален, наситен с много болка и тъга... Надявам се, жертвата ти да си е струвала и скоро не само той да е щастлив, но и ти също! Гореща прегръдка за теб!
  • Колко тъжно...
Предложения
: ??:??