За щастието ти...
За щастието ти...
Влюбихме се, но не искахме да го признаем,
че е голяма грешка знаехме добре,
да се съберем в грях безкраен
и щастието ни да умре.
Небето ни прати луна за послание
и много красиви златни звезди,
престраши се, направи ми признание
и попита: "А обичаш ли ме ти?".
Как ми се искаше да те целуна,
да те прегърна, да ти кажа "Да",
в дланите ти да потъна,
да бъда с теб до сутринта...
Как силно исках да усещам,
твоето до моето сърце,
исках го, макар и да е грешно,
да изкрещя "Обичам те"!
С мене нямаше да си щастлив,
добре, че разумът надделя -
разтреперих се, погледнах встрани
и че не те обичам изкрещях.
Болеше те и капеха сълзите... но, вярвай,
стна по-добре така,
иначе повече щеше да страдаш
и никога да не срещнеш вярно любовта.
Щастлив с друга днес минаваш,
обичам те и адски ме боли...
но някъде дълбоко в мен се радвам,
че жертвах се за щастието ти...
22.08.2006
Влюбихме се, но не искахме да го признаем,
че е голяма грешка знаехме добре,
да се съберем в грях безкраен
и щастието ни да умре.
Небето ни прати луна за послание
и много красиви златни звезди,
престраши се, направи ми признание
и попита: "А обичаш ли ме ти?".
Как ми се искаше да те целуна,
да те прегърна, да ти кажа "Да",
в дланите ти да потъна,
да бъда с теб до сутринта...
Как силно исках да усещам,
твоето до моето сърце,
исках го, макар и да е грешно,
да изкрещя "Обичам те"!
С мене нямаше да си щастлив,
добре, че разумът надделя -
разтреперих се, погледнах встрани
и че не те обичам изкрещях.
Болеше те и капеха сълзите... но, вярвай,
стна по-добре така,
иначе повече щеше да страдаш
и никога да не срещнеш вярно любовта.
Щастлив с друга днес минаваш,
обичам те и адски ме боли...
но някъде дълбоко в мен се радвам,
че жертвах се за щастието ти...
22.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
