За силата на виното
За силата на виното
Ръцете ми до лактите са в мъст.
Червено-черна.
Ех!
Червено-черна.
И гроздовият сок е все по-гъст.
Със вкус на мед е.
Ех!
Със вкус на мед е.
Днес тъпча тъжни гроздове с крака.
Усещам как зърната експлодират.
И от потта ми, смесена с мъстта,
ширата вече почва да възвира.
Като че ли съм в кратер на вулкан.
И газя в лава.
Ох!
И газя в лава.
След месец-два, в кристалния стакан
ще пиеш младост.
Ох!
Ще пиеш младост.
А аз ще тъна в твоите очи.
Пиян от обич ще те благославям.
Дори животът да ми загорчи −
горчилката, виното я разтваря.
И кипва още повече кръвта,
щом пиеш със жена.
Вино щом пиеш.
Но чак след девет месеца разбрах –
стихия то е.
Истинска стихия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
