10.03.2006 г., 11:44

За сираците

899 0 2

Нека спрем за миг и
погледнем назад.
Да погледнем децата,
вижте тъгата
в техните малки очи,
в техните малки души.
Нека сбъднем една тяхна мечта.
Да им помогнем,да преоткрият света.
Нека им подадем ръка,
да зарадваме техните сърца.
Без баща и майка скитат по таз Земя.
Търсят малко обич,
а техен спътник е бедността.
Нека им дадем поне малко любов,
животът към тях е прекалено суров.
Вижте бедното сираче ,
нощем за майка си плаче.
Направете нещо добро.
Помогнете му да разбере,че не е само.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...