10 мар. 2006 г., 11:44

За сираците

903 0 2

Нека спрем за миг и
погледнем назад.
Да погледнем децата,
вижте тъгата
в техните малки очи,
в техните малки души.
Нека сбъднем една тяхна мечта.
Да им помогнем,да преоткрият света.
Нека им подадем ръка,
да зарадваме техните сърца.
Без баща и майка скитат по таз Земя.
Търсят малко обич,
а техен спътник е бедността.
Нека им дадем поне малко любов,
животът към тях е прекалено суров.
Вижте бедното сираче ,
нощем за майка си плаче.
Направете нещо добро.
Помогнете му да разбере,че не е само.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...