10 мар. 2006 г., 11:44

За сираците

901 0 2

Нека спрем за миг и
погледнем назад.
Да погледнем децата,
вижте тъгата
в техните малки очи,
в техните малки души.
Нека сбъднем една тяхна мечта.
Да им помогнем,да преоткрият света.
Нека им подадем ръка,
да зарадваме техните сърца.
Без баща и майка скитат по таз Земя.
Търсят малко обич,
а техен спътник е бедността.
Нека им дадем поне малко любов,
животът към тях е прекалено суров.
Вижте бедното сираче ,
нощем за майка си плаче.
Направете нещо добро.
Помогнете му да разбере,че не е само.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...