За смелостта
Поисках да остана, не посмях.
Отново смелостта - не я намерих.
Разпръсната в пространството
като шепа прах.
А вчера ли?! И днес -
в главата ми са цветни пеперуди...
Когато всеки път главата си
на рамото ти спра,
когато дишам с теб, и с теб мечтая...
във стаята е бяла тишина.
Когато всеки удар на сърцето ти
отмервам с такт от моето сърце,
когато по лицето ти пробягват тръпки,
когато ми подаваш пак ръка,
усещам те, заради тебе
срещу стръмното вървя.
Нали ми бяха казали,
че малко луда съм била...
Та... искаше ми се да кажа,
че оставам - не посмях...
Че онзи страх от тъмно
още ме спохожда често.
А съмне ли?! Тогава
на твойта дума ще повярвам пак,
че има още много пътища до края
и ще тръгна... по един от тях.
Отново смелостта - не я намерих.
Разпръсната в пространството
като шепа прах.
А вчера ли?! И днес -
в главата ми са цветни пеперуди...
Когато всеки път главата си
на рамото ти спра,
когато дишам с теб, и с теб мечтая...
във стаята е бяла тишина.
Когато всеки удар на сърцето ти
отмервам с такт от моето сърце,
когато по лицето ти пробягват тръпки,
когато ми подаваш пак ръка,
усещам те, заради тебе
срещу стръмното вървя.
Нали ми бяха казали,
че малко луда съм била...
Та... искаше ми се да кажа,
че оставам - не посмях...
Че онзи страх от тъмно
още ме спохожда често.
А съмне ли?! Тогава
на твойта дума ще повярвам пак,
че има още много пътища до края
и ще тръгна... по един от тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Много чувство си дала на този стих....
