За смисъла на своето битие
да се замисля имах глупостта.
В какво е той? В доброто питие!?
В жените!? Във парите!? Във властта!?

Едва ли! Да, ако от шепа кал
сам себе си със своите ръце
изваял бях, навярно бих узнал,
че прост като Колумбово яйце

е този смисъл. Тъй като обаче
с фабричен номер друг ме е създал,
въпросът ми без отговор е значи.
Целта ми да натрупам капитал

да съм богат, известен и желан,
любимец на жените и парите
е моя цел, мечта, дори и блян.
Но истинската цел остава скрита.

Дълбоко подозирам, че едва ли
онази цел, с която естеството
от нищото духа ми е създало,
съвпада със целта ми във живота.

Тя може би възвишена е. Може
зародишът на утрешния ден
във нея да е скрит, но ме тревожи,
че смисълът ú тайна е за мен.

Тревожи ме, че с евтини ментета
сменена е, а аз като магаре
след морков крача подир тях, дордето
накрая се набутам сред шамари.