За стиховете и домашната ракия
Аз не пиша стихове.
Аз СИ пиша стихове.
Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак,
все домашна си варят.
Не държа на етикет!
Щом ракията я бива,
нищо, че си я наливам
от шишето за оцет.
Пийни! Виж ми майсторлъка.
Пък дано да ти хареса.
И за радост, и за мъка,
за разтривка и компреси
имам преварен куплет.
По ракиеното време,
седни, дявол да го вземе!
Дай, ракията от мене,
но - мезето е от теб!
Ако не харесаш - жалко.
Ама пак ще съм на кяр!
Те и без това са малко,
не за продан, а за цяр.
Аз СИ пиша стихове.
Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак,
все домашна си варят.
Не държа на етикет!
Щом ракията я бива,
нищо, че си я наливам
от шишето за оцет.
Пийни! Виж ми майсторлъка.
Пък дано да ти хареса.
И за радост, и за мъка,
за разтривка и компреси
имам преварен куплет.
По ракиеното време,
седни, дявол да го вземе!
Дай, ракията от мене,
но - мезето е от теб!
Ако не харесаш - жалко.
Ама пак ще съм на кяр!
Те и без това са малко,
не за продан, а за цяр.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
