Oct 6, 2009, 11:46 AM

За стиховете и домашната ракия

5.8K 0 26
Аз не пиша стихове.
Аз СИ пиша стихове.

Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак,
все домашна си варят.

Не държа на етикет!
Щом ракията я бива,
нищо, че си я наливам
от шишето за оцет.

Пийни! Виж ми майсторлъка.
Пък дано да ти хареса.
И за радост, и за мъка,
за разтривка и компреси
имам преварен куплет.

По ракиеното време,
седни, дявол да го вземе!
Дай, ракията от мене,
но - мезето е от теб!

Ако не харесаш - жалко.
Ама пак ще съм на кяр!
Те и без това са малко,
не за продан, а за цяр.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...