Oct 6, 2009, 11:46 AM

За стиховете и домашната ракия

5.8K 0 26
Аз не пиша стихове.
Аз СИ пиша стихове.

Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак,
все домашна си варят.

Не държа на етикет!
Щом ракията я бива,
нищо, че си я наливам
от шишето за оцет.

Пийни! Виж ми майсторлъка.
Пък дано да ти хареса.
И за радост, и за мъка,
за разтривка и компреси
имам преварен куплет.

По ракиеното време,
седни, дявол да го вземе!
Дай, ракията от мене,
но - мезето е от теб!

Ако не харесаш - жалко.
Ама пак ще съм на кяр!
Те и без това са малко,
не за продан, а за цяр.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...