Все в дъждовно време ми се пише!
Дали с причина, или безпричинно...
Душата ми от стиховете диша
и само в тях се чувствам силна.
Дъждовно, мрачно, а сърцето грее!
Ей такава съм си, малко странна...
И силен вятър във очите ми да вее,
пак ще ми е все така приятно.
И пак ще ми се пишат стихове,
и пак ще пиша смях и сълзи.
Дори когато ми е тихо,
тишината ще превръщам в музика! ...