За странностите на поета
Все в дъждовно време ми се пише!
Дали с причина, или безпричинно...
Душата ми от стиховете диша
и само в тях се чувствам силна.
Дъждовно, мрачно, а сърцето грее!
Ей такава съм си, малко странна...
И силен вятър във очите ми да вее,
пак ще ми е все така приятно.
И пак ще ми се пишат стихове,
и пак ще пиша смях и сълзи.
Дори когато ми е тихо,
тишината ще превръщам в музика!
И всеки тон със дума ще изписвам,
и всяка дума ще изпея,
докато копнея, смея се и дишам,
докато усещам, че живея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
