За свободата
За свободата
Природата
създава ни с прокоба -
осъжда ни
преди да се родим.
След девет месеца
затвор в утроба,
привикваме
със строгия режим.
Но още
от зачеването знаем,
че някой ден
ще се покажем вън.
Ембрионално,
някакси нехаем
и дните си
прекарваме във сън.
Не е ли парадокс?
Знаем за колко
решен ще бъде
нашия проблем.
Но разберем ли,
че изтича срокът,
напускайки затвора си -
ревем.
Дали това
е само зов за помощ
или естествен подтик за борба,
но оттогава
клетките ни помнят
в генома си
страстта към свобода.
Заложено е в нас
с балканска дързост
към нея
цял живот да се стремим,
но щом я придобием -
става тъжно.
Не знаем как
да я употребим.
И свободата всъщност
наш затвор е.
Природната прокоба ни тежи.
Уж цял живот
за свобода се борим,
но винаги
от нея ни боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
