За свободата
За свободата
Природата
създава ни с прокоба -
осъжда ни
преди да се родим.
След девет месеца
затвор в утроба,
привикваме
със строгия режим.
Но още
от зачеването знаем,
че някой ден
ще се покажем вън.
Ембрионално,
някакси нехаем
и дните си
прекарваме във сън.
Не е ли парадокс?
Знаем за колко
решен ще бъде
нашия проблем.
Но разберем ли,
че изтича срокът,
напускайки затвора си -
ревем.
Дали това
е само зов за помощ
или естествен подтик за борба,
но оттогава
клетките ни помнят
в генома си
страстта към свобода.
Заложено е в нас
с балканска дързост
към нея
цял живот да се стремим,
но щом я придобием -
става тъжно.
Не знаем как
да я употребим.
И свободата всъщност
наш затвор е.
Природната прокоба ни тежи.
Уж цял живот
за свобода се борим,
но винаги
от нея ни боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Калчев Все права защищены
