7.10.2006 г., 20:33

ЗА СЪНЧО - 2 ЧАСТ

844 0 2
съдбата ни еднаква е не споря
но за теб готов съм да се боря
и моето сърце кърви
от болка то гърми
привидно и аз изглеждам весел, усмихнат съм дори
но от вътре всичко ме изгаря... изгаря и сърцето ми... уви
съдбата всеки сам си определя
твоята с мойта се споделя
може да си много ти щастлива
може да си весела ,засмяна и игрива
трябва миналото зад теб да остане
трябва някой да ти подаде ръка и да те хване
готов съм да направя тази стъпка
стига да ми позволиш да стана твоя тръпка
около тебе самота ще липсва вече
стига да си гушнеш плюшеното мече




Мечо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...