27.07.2022 г., 21:35

За тате

1.2K 2 0

Не всеки има бащинска закрила,

нито пък любовта, тъй мила.

Някои мечтаят, ходят и се шляят,

и с аромата на неизживяно детство ухаят.

Е, аз не съм от тях.

Обичам още игрите.

Не съм толкова голяма - ще се примирите,

но в това детско държание

има тайно послание -

причината за него, скъпи мои,

е един от малкото в живота ми герои -

баща ми, един единствен на света,

с чийто характер понякога не мога да се разбера...

Но това не е пречка, даже изобщо

кара ме да го обичам повече - любовта ни е общо!

Благодаря, че те има, мили татко,

че с теб винаги се смеем толкоз сладко,

че аз съм твоя дъщеря, не чужда,

а това е нещото,

от което най-много имам нужда!

Да знам, че ме обичаш,

и че само на добро ме обричаш,

както прави един добър баща,

с на детето си все още неясната съдба.

И аз те обичам, много даже!

От какво имаш нужда - времето ще си покаже!

Обещавам да ти го подаря,

а за сега мога само да ти кажа

елно голямо БЛАГОДАРЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...