Не всеки има бащинска закрила,

нито пък любовта, тъй мила.

Някои мечтаят, ходят и се шляят,

и с аромата на неизживяно детство ухаят.

Е, аз не съм от тях.

Обичам още игрите.

Не съм толкова голяма - ще се примирите,

но в това детско държание

има тайно послание -

причината за него, скъпи мои,

е един от малкото в живота ми герои -

баща ми, един единствен на света,

с чийто характер понякога не мога да се разбера...

Но това не е пречка, даже изобщо

кара ме да го обичам повече - любовта ни е общо!

Благодаря, че те има, мили татко,

че с теб винаги се смеем толкоз сладко,

че аз съм твоя дъщеря, не чужда,

а това е нещото,

от което най-много имам нужда!

Да знам, че ме обичаш,

и че само на добро ме обричаш,

както прави един добър баща,

с на детето си все още неясната съдба.

И аз те обичам, много даже!

От какво имаш нужда - времето ще си покаже!

Обещавам да ти го подаря,

а за сега мога само да ти кажа

елно голямо БЛАГОДАРЯ!