24.02.2009 г., 15:33 ч.

За татко... 

  Поезия
1806 0 22
Бях там,
а теб те нямаше.
Само нещо вътре в мене се надигна
и изплака сришно...

Стегна ме,като в капан,
душата ми сграбчи
и от мене се откърти вик...
Вик ужасен от истината.

Изкрещя дори,
от реалността непоправима.
Каквото станало е,станало....
Само спомени остават...от миналото...
 
Бях там
и чаках да те видя....
Всичко бе по старому,
но и толкова различно.....

Защото теб те нямаше.....тебе татко...това бе всичко....
24.02.12009 година

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??