За татко...
а теб те нямаше.
Само нещо вътре в мене се надигна
и изплака сришно...
Стегна ме,като в капан,
душата ми сграбчи
и от мене се откърти вик...
Вик ужасен от истината.
Изкрещя дори,
от реалността непоправима.
Каквото станало е,станало....
Само спомени остават...от миналото...
Бях там
и чаках да те видя....
Всичко бе по старому,
но и толкова различно.....
Защото теб те нямаше.....тебе татко...това бе всичко....
24.02.12009 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени