От нощното небе
за теб откъснах цвете -
най-искрящата
и пурпурна звезда.
Закичих го
във буйните къдрици
и цялата сияех в красота.
За тебе рокля си уших
от облаци седефени,
със слънчеви лъчи
рисувах и цветя.
Прашец от орхидеите събирах,
рисувах устните си
с цвят... на любовта.
И ангел бял
целуна ми лицето -
за теб
да грее с райска красота,
коси поисках да развея -
с тях да те завивам в тъмнина.
И в късен мрак към тебе тръгнах,
под лунните отблясъци
протегнах ти ръце...
В длани дар за тебе стисках -
моето изгарящо сърце!
© Гергана Всички права запазени