25.04.2007 г., 11:08

За теб

1.4K 0 13

Нека да бъда фатална и грешна,
(та нали любовта е родена от грях?)
да изгарям до теб от любов безнадеждна
и пак да се раждам от твоята нежност,
забравила болки, обиди и страх!

Нека да бъда за теб изкушение,
(та нали всичко чуждо и сладко влече?)
и опит от страстта на това прегрешение
да потъваш в морета от жадно влечение
и нещо все към мен да те тегли - като с въже!

Нека бъда за теб просто огън и пламък,
дума, допир, въздишка и парещ лик,
(като белег дълбоко в сърцето ти врязан)
да съм твой дар небесен и наказание,
да си принадлежим - дори само за миг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Фатални и грешни, жени сме родени,
    дарени сме с нежната сила докрай
    да търсим любов. От мечти вдъхновени,
    земята превръщаме в приказен рай.
  • НЕКА!!!СТРУВА СИ!!!
  • Благодаря ти, Маги! За споделената емоция и за всички хубави и мили неща, които си ми написала! Пожелавам ти безброй много щастливи мигове и също толкова прекрасни стихове! Поздрав!!!
  • Миличка, какво ли не правим дори за един миг щастие - чудеса и стихове прекрасни! Бъди щастлива, Борянче!А толкова хубаво име имаш!
  • Благодаря ви! За коментарите, за поздравите и за окуражителните думички! Правите ме щастлива! Благодаря!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...