За теб...
И от думите ти на парчета стана то,
сърцето, невинно и само.
Като че ли прерязано с нож,
няма да тупти и тази нощ...
Остани, не си тръгвай!!!
Остани! Това сърце не го залъгвай!!!
Обичам те, ти си ми всичко -
ще го изкрещя и кажа пред всички!
Не издържам, ще полудея!
Няма ли те, няма и за какво да живея!...
Помисли колко ме боли!
Не стой срещу мен и не мълчи...
Съсипвайки ме малко по-малко,
не виждаш отстрани колко е жалко.
Толкова път извървях
и вдетинени лица повтаряхя: това не е морално,това е грях.
Как ли не се опитвах да те убеждавам:
не съм човекът, който вечно търпи и побеждава...
И сам останал в мрака...
се надяваш:
"Тя ме чака..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Борисова Всички права запазени
