10.08.2008 г., 10:58

За теб

888 0 7

 

 

 

Буйна бях и неспособна да обичам,

мразих всичко в този свят жесток.

Нестихваща пред нищо бях

и не знаех що е обич!

 

Но за всичко има първи път

и нещата не винаги са черно-бели.

И след най-голямата тъга,

ще дойде светъл лъч от топлина.

 

И така започва всичко!

 

Случайно с теб се запознах

и в моя свят навлезе бурно.

Обсеби всичко в мен

и сърцето ми с окови прикова.

 

От нестихваща и буйна река

ти превърна ме в поточе бистро.

Ти показа ми какво е да обичаш

и разкри пред мене други светове.

 

Светове - изпълнени с усмивки

и безспирни детски мечти.

Твойта обич ме спасява

и ме кара да съм по-добра.

 

Да съм с теб е нещо несравнимо...

Да виждам усмивката ти, погледа ти

нежен и да те целувам всеки миг -

това е всичко, което искам!

 

Тъмнината бавно се отдръпва,

за да стори път на теб, ЛЮБОВ,

да си спътница в живота мой

и да ме водиш към безкрая.

 

Сега след всичкото време

прекарано с теб...

Мога да кажа само едно

и то е - благодаря ти, че те има!

 

 

 

03.08.2008 година

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...