Събуждам се
и тихичко се
вглеждам в утрото.
Денят отново е готов
да се разгъне
по върховете на дърветата.
А слънцето да се разсипе
между игличките
на боровете...
Усещам с всяка
своя клетка,
че всичко губи смисъл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.