22.07.2010 г., 23:28

За теб...

1.2K 0 15

Събуждам се
и тихичко се
вглеждам в утрото.
Денят отново е готов

да се разгъне
по върховете на дърветата.
А слънцето да се разсипе
между игличките
на боровете...

Усещам с всяка
своя клетка,
че всичко губи смисъл
без теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, мила Валя! Радваш ме!
  • Денят отново е готов
    да се разгъне
    по върховете на дърветата.

    Изключителна картинност!
  • Благодаря ти, Илко! Твоите оценки, наистина направиха празничен денят ми!!!
    ---
    С изключителния си финес и чувствителност, ме разбираш така добре, Маги мила! Благодаря ти!
  • тъжно е...без теб...
    толкова нежно и красиво си го казала и написала...
    с обич, мила Люси.
  • Благодаря ти за дълбокия прочит, Маринче!Нека е една чудесна нова седмица за теб, скъпа приятелко! С обич!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...