22 jul 2010, 23:28

За теб...

1.2K 0 15

Събуждам се
и тихичко се
вглеждам в утрото.
Денят отново е готов

да се разгъне
по върховете на дърветата.
А слънцето да се разсипе
между игличките
на боровете...

Усещам с всяка
своя клетка,
че всичко губи смисъл
без теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, мила Валя! Радваш ме!
  • Денят отново е готов
    да се разгъне
    по върховете на дърветата.

    Изключителна картинност!
  • Благодаря ти, Илко! Твоите оценки, наистина направиха празничен денят ми!!!
    ---
    С изключителния си финес и чувствителност, ме разбираш така добре, Маги мила! Благодаря ти!
  • тъжно е...без теб...
    толкова нежно и красиво си го казала и написала...
    с обич, мила Люси.
  • Благодаря ти за дълбокия прочит, Маринче!Нека е една чудесна нова седмица за теб, скъпа приятелко! С обич!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...