1.02.2009 г., 23:21

За теб

1.1K 0 5
Денят без теб не знам какъв ще е
и не искам никога да разбера,
не искам вечер сама да заспивам
и утринта да посрещам сама.
Не искам по пътя сама да вървя
и теб да те няма до мен!
Не искам да идва денят, в който
няма да бъдеш до мен!
Обичам те ужасно много
и винаги ще бъде така,
обичам те заради това, защото
ти си любовта!
Остани завинаги до мене,
пътя дълъг двамата да извървим,
с теб ще бъда  истински щастлива,
защото любовта със тебе аз открих!
Сърцето свое в тебе ще оставя
и ключа за него ще ти подаря,
обичам те и любовта си своя
с твоята ще съхраня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... и теб да те няма до мен
    ... няма да бъдеш до мен
    ... остани завинаги до мене
    ... без теб... с теб... със тебе... в тебе...

    В коментара си за Вит призоваваш да се пише, когато нещо не се харесва (допада), на мен не ми харесва това, което цитирах. А и не само, относно темата... няма да коментирам, отдавна е казано всичко за любовта, за нас остава само да го казваме по различен начин. Твоят не е. Скромното ми мнение е, че е много клиширано, бедно, че не казваш нищо, освен едно "обичам те", не че е малко, но в раздел "поезия" не е достатъчно.
  • Да "схващам" разликата. Въпросът ми обаче не беше към Вас, а към Идеми Дойдеми и към Смешко. А така също ако нещо не Ви допада просто го напишете, но не обиждайте.
  • Лично аз влизам, за да чета. По подразбиране се досещам, че всеки влага сърце и душа... но често се оказва недостатъчно, за да могат думите ти да се превърнат в стихотворение и да бъдат наречени Поезия. От тук и колизията - ако искам да чета души - ще си заровя главата в личните ви дневници, ако искам да чета - стихове - правя го в сайта! Схващаш ли разликата?!
  • Искам да Ви попитам най-учтиво: В този сайт влизате да обиждате или влизате да прочетете нещо написано от душа и сърце?
  • кифла ...
    настъпена

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...