20.01.2010 г., 0:47

За теб

958 0 0

Благодаря ти, че подаваш ми ръка,

когато най-ранена е моята душа.

Знаеш, мили, искам да летя, макар орязани да са

моите крила.

Благодаря ти, приятелю, че си до мен,

рамо до рамо посрещаме утрешния ден.

В живота хората отиват си без думи,

без звук дори, а ти остана,

въпреки мен, въпреки себе си дори.

Благодаря ти, че държиш ръката ми, когато

крещя, когато не съм нежна и добра.

В този стих искам да вплетя най-слънчевия ден

на таз земя и от сърце да ти го подаря.

Нали помниш деня, в които белият гълъб

кацна в дланта на момичето с отрязани крила -

днес тя ти казва "Благодаря!",

крилата й пораснаха

и тя полетя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...