20.01.2010 г., 0:47

За теб

966 0 0

Благодаря ти, че подаваш ми ръка,

когато най-ранена е моята душа.

Знаеш, мили, искам да летя, макар орязани да са

моите крила.

Благодаря ти, приятелю, че си до мен,

рамо до рамо посрещаме утрешния ден.

В живота хората отиват си без думи,

без звук дори, а ти остана,

въпреки мен, въпреки себе си дори.

Благодаря ти, че държиш ръката ми, когато

крещя, когато не съм нежна и добра.

В този стих искам да вплетя най-слънчевия ден

на таз земя и от сърце да ти го подаря.

Нали помниш деня, в които белият гълъб

кацна в дланта на момичето с отрязани крила -

днес тя ти казва "Благодаря!",

крилата й пораснаха

и тя полетя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...