Благодаря ти, че подаваш ми ръка,

когато най-ранена е моята душа.

Знаеш, мили, искам да летя, макар орязани да са

моите крила.

Благодаря ти, приятелю, че си до мен,

рамо до рамо посрещаме утрешния ден.

В живота хората отиват си без думи,

без звук дори, а ти остана,

въпреки мен, въпреки себе си дори.

Благодаря ти, че държиш ръката ми, когато

крещя, когато не съм нежна и добра.

В този стих искам да вплетя най-слънчевия ден

на таз земя и от сърце да ти го подаря.

Нали помниш деня, в които белият гълъб

кацна в дланта на момичето с отрязани крила -

днес тя ти казва "Благодаря!",

крилата й пораснаха

и тя полетя.