Jan 20, 2010, 12:47 AM

За теб

  Poetry
959 0 0

Благодаря ти, че подаваш ми ръка,

когато най-ранена е моята душа.

Знаеш, мили, искам да летя, макар орязани да са

моите крила.

Благодаря ти, приятелю, че си до мен,

рамо до рамо посрещаме утрешния ден.

В живота хората отиват си без думи,

без звук дори, а ти остана,

въпреки мен, въпреки себе си дори.

Благодаря ти, че държиш ръката ми, когато

крещя, когато не съм нежна и добра.

В този стих искам да вплетя най-слънчевия ден

на таз земя и от сърце да ти го подаря.

Нали помниш деня, в които белият гълъб

кацна в дланта на момичето с отрязани крила -

днес тя ти казва "Благодаря!",

крилата й пораснаха

и тя полетя.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...