За теб
Къде беше, момиче, през тези
безкрайни години?
Пропиляни, тъжни и сиви.
Живеех живот във заблуда,
с изкуствено щастие подсладен.
Живеех в дом, построен върху
пясък.
Като фалшив диамант - просто
отблясък.
Сега усещам сърцето отново да бие.
Сега те чакам, броя всяка минута
от спрялото време.
Сега желая, копнея и мисля си само
за тебе.
За теб, красиво пролетно цвете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Константинов Всички права запазени
благодаря
